* * *

Кавали свирят в усои

Димяна мете дворове
со метлица босилькова,
со лопата страторова.
Засвире овчар зад гора.
Колко го чула Димяна,
фърлила метла, лопата,
на майка си говори:
- Мале ле, стара майчица!
Що свири, мале, овчар зад гора?
Да идем, майко, да видем.
- Не ходи, керко Димяно, не ходи,
това е Стоян с овците.
- Ке идам, майко, ке идам.
Ако е наше нашийче,
чекай ме, майко, в неделя
со рудо агне пред мене.
Ако е туго тугинче,
чекай ме, майко, в година
со мъжко дете на ръце,
со харен юнак пред мене.
Димяна майка не слуша,
токо си стана, отиде
во таха гора зелена.
Тамо си седи Стояне,
оно си било тугинче.
Она си седи година,
мъжко си дете родила.
Дома си дойде Димяна
со мъжко дете на ръце,
со харен юнак пред нея.
Па е причека майка я
со добер юнак сос нея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.