* * *

Кавали свирят в усои

Димитър дума Тодора:
- Тодоро, мари, Тодоро,
аз ща надолу да ида,
надолу, към Селиолу,
наспоред със Дрянополе
сиви говеда да карам,
да карам, да ги продавам.
Евтино съм ги прикупил,
по-скъпо ща да ги продам.
Заръчай, либе, й поръчай,
ко да ти купя ярмаган,
ярмаган, гердан сребърен.
Тодора дума: - Димитре,
Димитре, либе Димитре.
ти нали знаеш, Димитре,
ко са на мома купува,
на мома, на хубавица,
на булка, на годеница.
На мене перо писану,
себе си медни кавали,
кавали, медни уйдурми,
че излез, либе, на ръта,
на ръта, срещу вратата,
засвири жалну и милну.
Всичките майки ще излязат
и мойта майка ще излезе,
пак ще в къщи да влези
и ще ма, холам, попита:
"Тодоро, дъщо Тодоро,
че кой е този кавалжий
дето й на ръта засвирил,
на ръта, срещу вратата?"
Пък а ще река, Димитре:
"Този й, мамо, Димитър,
Димитър, моя любовник,
дето ме твърде искаше,
дето ми често сватува,
пък ти ма, мамо, не даде."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.