|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кавали свирят в усои
Кавали свирят в усои,
пък Янка мете дворове.
Янка на майка си думаше:
- Я ела, майко, я ела,
ти мети, майко, дворове,
татьо да сбира сметьове,
пък аз ще ида в усои
да видя, майко, кой свири
със тези медни кавали.
Ако е, мамо, мил братец,
да ми се надеш, майне ле,
утре вечер по туй време;
ако ли е, мамо, млад Стоян,
млад Стоян, първо ми либе,
да ми се надеш, майно ле,
догодина по туй време
със мъжка рожба на ръце.
А че в усои замина
и си дружина намери,
и при Стояна остана.
Ходила, хайдутувала,
майка й плаче, нарежда:
- Енке ле, мила майчице,
нали щеше да са завърнеш
със мъжка рожба на ръце,
още та нема да дойдеш,
да дойдеш, да са завърнеш
със мъжка рожба на ръце.
Тича, Котленско (СбНУ 61, № 403 - "Янка става хайдутка в
дружината на либето си"); осъвременена в посока на версия В (бел. съст.,
Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|