* * *

Кавали свирят в усои

Загука гълъб в усое, море, (2)
запея паун у сарай,
Драгана двори метеше,
свекърва крави доеше,
тейно гноеве ринеше.
- Мале ле, стара свекърво,
мети ми, мале, двореве,
рини ми, тейно, гноеве,
я ке да идем, да идем
у това темно усое
код това сиво гълъбе.
Ако ми бъде мил девер,
надай се, мале, допладне,
допладне с кошник ягоди.
Ако ми баде либето,
надай се, мале, допролет -
Стояна с вакли агнища,
Драгана с мъжко детенце.
Па е станала, отишла
у това темно усое.
Тамо татаре минаа,
та си Стояна хванаа,
та го завеле в Едрене,
в Едрене у тъмницата.
Драгана стана, отиде
в Едрене града голема.
на темница се качила,
три дньи викала, плакала,
та му темници протекле.
на Стоян скути уляло.
Стоян на ключар говоре:
- Алио, млад зандаджио,
дали е есен и пролет,
дали есеньи дъждеве,
ели пролетни снегове
та ми темница прокапа?
- Нито е есен и пролет,
ни са пролетни снегове,
ни са есеньи дъждеве,
дошло е сиво пиленце,
та стана три дньи се плаче,
от сьлзи прокапа темница.
- Алио, млад зандаджио,
пущи ме, Али, да с'идем
с моето либе Драгана.
И Алия го опуши.
Стоян низ гемниии излезна.
Сос Стоян се за ръка хванаа,
хванаа и прегърнаа,
кога си дома отиде,
Драгана с мъжко детенце,
Стояна с вакли агнища.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.