* * *

Кавали свирят в усои

Димитър дума Тодорка:
- Тодоро, моя изгоро,
я ще да ида, Тодоро,
на голям пазар панаир,
вакли овце ще да карам,
да карам, да ги продавам.
Ръчай, Тодоро, поръчай -
какъв армаган да ти донеса?
Тодора дума Димитре:
- Димитре, либе Димитре,
не знаеш ли, либе, не знаеш
на мома какъв армаган?
На лице бяло белило,
на пълни стърни червило,
на тънки вежди теглило,
на руса коса тъкмило,
на бяла гушка герданче,
на тънко кръстче коланче.
А пък на тебе, либе ле,
уйдорма медни кавали.
Кога се от гора зададеш,
зададеш, либе, засвириш,
мама навънка ще излезе,
но скоро вкъщи ще влезе,
на мене, либе, ще извика:
"Тодоро, къзъм, Тодорке,
кой свири, мама, с кавали
по ръта срещу вратата?"
Я ще й река, Димитре:
"Димитър, мамо, Димитър,
Димитър, моя любовник,
където за мене пращаше
на ден по два-три пъти,
пък ти ме, мамо, не даде,
че бил Димитър сиромах,
сиромах, селски говедар,
селски говеда пасеше,
с кука брашно сбираше.
Аз ще Димитър да взема,
Димитър моята прилика.
Той ще да свири с кавали,
а пък аз, мамо, да пея,
да пея да му пригласям!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.