* * *

Кавали свирят в усои

Мари Недо, бяла Недо,
мела Неда равни двори, (2)
равни двори калдаръмни.
Мела Неда, измела ги,
нещо й са заслушува (2)
тука горя планината.
На майка си говоряше:
- Ой, мальо ля, мила мальо,
нящо ми са заслушува
тука горя планината, (2)
аз ке ида да го вида.
Ако ми е нящо рода,
нящо рода от роднина,
да ма чакаш, мила мале,
довечера пред вечера,
дорде не си вечерала,
вечерала и легнала,
мали порти застремила
със две сламки ръженица.
Ако не ми е нящо рода,
да ма чакаш, мила мале,
на Великден с първо любе,
на Гергьовден с рудо агне,
на Спасовден с мъжко дете.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.