* * *

Кавали свирят в усои

- Тойне мари, Тодоро,
Великден дойде и мина се (2),
и се Георгьовден задало (2),
подире й е празна неделя.
Хоро ще, любе, да играем,
със моми, любе, без момци.
Момците ще да идат надолу,
надолу към Цариград,
дребен добитък да карат,
дребен добитък шилета.
Скъпо ще да ги продадат,
я двете, любе, за двеста,
я трите, любе, за триста.
Заръчай, любе, заръчай,
за мома какъв армаган,
на бяло лице белило,
на черни вежди ваклило,
на руса коса кънило.
Тойна Димитра думаше:
- Димитре, любе, Димитре,
не вземай и не купувай,
тези ми дребни работи.
Най-вземай, любе, най-вземай,
кавали, медни уйдурми,
кога овцете изкарваш,
и със кавали засвириш,
мама ще, любе, попита:
"Тойне ма, моя момице,
я излез, Тойне, навънка,
да видиш, Тойно, да видиш
кой свири, Тойне, с кавали?"
Пък аз ще й река Димитре,
"Димитър, мамо, Димитър,
Димитър моя любовник (2),
дет ме на него не даваш!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.