|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кавали свирят в усои
Иван торнова, торнова,
вечра коня да води,
вечра по месечина
и Тодора го изпраща.
Иван Тодора думаше:
- Ръчай поръчай Тодоро,
що да ти купа, донеса?
- Иди със здраве Иване,
недей ми нищо купува,
нито купува, донася.
Тебе си купи либе,
едно медно кавале,
кога се пролет завърнеш,
пролет с малки агънца,
жално ми милно засвири
и аз ще излезна да послушам,
и ще кажа на мама:
"Това е Иван калваджи,
дето ме другош искаше
на другочашни години,
та ме не даде, майне ле,
ами ме даде, майне ле,
на вдовец, майчо, на слепец,
с девет деца сирака.
Кога ми дойде събота
не мога да ги очеша,
кога ми дойде неделя
не мога да ги пременя,
кога ми дойде понеделник,
не мога да ги опера..."
Лилково, Пловдивско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|