* * *

Кавали свирят в усои

Димитър Тойне ле думаше:
- Тойни ле, я мо Тодоро, (2)
Великден дуде, мина се (2)
и Гергьовден се й задало
подире й Празна неделя,
със моми, Тойне, без момци.
Момците к' идат надолу,
надолу към Цариграда,
всички щат овни да карат,
да карат да ги продават,
скъпичко ще ги продават -
овницата за по жълтица,
агънцето за белчица.
И аз ще, Тойне, да ида,
заръчай, любе, поръчай
к'о да ти купя, донеса?
Тойна Димитре думаше:
- Ти не знаеш ли, Димитре,
на мома какъв армаган -
на бяло лице - белило,
на тънки вежди - шиклило,
на руса коса - кинило.
И него недей купува,
най купи, любе Димитре,
тебе си медни кавали.
Га се надзаде върнете,
кога край нази минете,
засвири, любе, с кавали,
с кавали, медни ойдурми,
че аз навън ще изляза,
пък мама ще ме попита:
"Кой свири, Тоне, с кавали,
кавали, медни ойдурми?"
Пък аз ще реча, Димитре:
"Димитър, моя любовник,
дето ме много искаше,
пък ти ме, мамо, не даваш,
че нямал къща, дворове,
дворове, кола волове.
Що му са къща, дворове,
що му са кола волове
при тези медни кавали?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.