* * *

Кавали свирят в усои

Никола люби Тодора,
я пък Тодора Никола,
та са любили, лъгале,
от мали дуру голяме,
дур са големи станале,
главене, дур, за женене.
Никола Тодори дума:
- Любе Тодоро, Тодоро,
аз ще, любе ле, да ида
във Созо на голям пазар,
заръчай, любе, приръчай
що да ти купя, донеса
за млада булка бял
и червен чумбер за було,
за бяло лице белило,
белило, още кървило.
Тодора Николум думаше:
- Любе Никола, Никола,
не ща ти, любе, нищичко,
купи си, любе, на тебе,
на тебе и направи си
дуру два медни кавали, (2)
където ходиш да свириш,
кога покрай нас заминеш,
та жално-милно да свириш,
майка ми ки ме попита:
"Щерко Тодоро, Тодоро,
кой беше това гидию,
дето покрай нас замина,
та жално-милно свиреше?"
Тодора майци думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
тва беше, мамо, тва беше
моито любе Никола.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.