* * *

Кавали свирят в усои

Погинале са овчаре
по Лагадинско ливаде.
Никой ги не е видело.
Ка ги Тодора дочула,
Тодора двори метеше,
майци си фърли метлата,
а на баща си лопата
и на майка си думаше:
- Мале ле, мила майно ле, (2)
яко ми бъдат братята
по-скоро да се надеяш,
яко ли ми е либето,
я ти да ми се надеяш
напролет с кошник ягоди.
Рано ранила Тодора
в конете, във ергелете,
па фана конче хранено,
ранено конче, зобено,
три годин млеко бозало
с белия ориз зобено,
червено вино поено,
бистра ракия къпано.
Та па отиде Тодора
по Лагадинско ливаде.
Тодорините два братя
под кабаница завити
и във кръв потънале.
Тодора на момче думаше:
- Лелино момче, Никола,
защо загина чича ти,
чича ти, леля, баща ти?
- Тато загина, лельо ма,
заради бистри напое,
чичо загина, лельо ма,
заради китка сминьова,
баре да беше моминска,
а тя бе китка вдовишка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.