* * *

Кавали свирят в усои

Либе Никола Тодора,
я пък Тодора Никола,
та са любили, лъгали,
от мали дур до голями,
дур са голями станали,
голями, дур за главени,
главени, дур за женени.
Никола Тодори дума:
- Любе Тодоро, Тодоро,
аз ще, любе ле, да ида
на Стамбол, на Цариграда,
що да ти купя, дониса,
белило или кървило,
чумбер или бяль дюлбень,
или бяль дюлбень за було.
Тодора Николом дума:
- Любе Никола, Никола,
не ща ти, любе, нищо ти,
хем купи си и направи си
дуру два мядни кавала,
кога покрай наз заминеш,
покрай нашити дворови,
жално, милно ки свириш
и по-жално още да пееш,
майка ми ще ме попита:
"Щерко Тодоро, Тодоро,
кой беше това гидию,
дето покрай наз замина
и жално милно свиреше,
още по-жално пееше?"
Аз ще на мама да рича:
"Тва беше, това гидию,
дето за мене спроводи,
ката година по веднъж,
тая година два пъти,
пък вие не ме дадахте!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.