* * *

Кавали свирят в усои

Тодоро, любе ле Тодоро!
Залюбила е Тодора (2)
гълъба момка Никола,
та го й либила, лъгала (2)
цяли ми девет години, (2)
на десетата година (2)
тръгнал Никола да иде
надолу към Дряно поли,
нагори към Цариграда
и на Тодора думаше:
- Тодоро, люби ле Тодоро, (2)
дай ръка, любе, й прощавай,
заръчай, любе, й поръчай,
що да ти купя й донеса - (2)
ярмаган сърмилен колан (2)
и голям дюлбен за булка, (2)
за булка, за извиждани, (2)
и червен чумбер за було,
за було за прикривани?
Тодора дума Никола:
- Никола, люби Никола, (2)
нища ти нищо, любе ле,
току си купи на тебе (2)
уйгурни медни кавали,
къдету ходиш да свириш, (2)
покрай нас, люби ле, да минеш,
пък мама, люби, ще излези,
ще излези, люби, й ще рече:
"Щеру Тодоро, Тодоро,
я кой е това гидию, (2)
дето от тука замина, (2)
жалну и милну свиреше?", (2)
пък ази, люби ле, ще река: (2)
"Я тва я, мамо, Никола,
Никола моя любовник!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.