* * *

Кавали свирят в усои

Цафара свири в усойнина.
Драгана двори метеше
и на буля си думаше:
- Я на ти, буле, метлата,
а пък за батя - лопата.
Метете, буле, хвърляйте.
Аз ще да ида в усойнина
да видя, буле, кой свири.
Буля й дума Драгано:
- Не отивай, зълво, не отивай,
това е турци дет' свирят,
българки да си измамят,
измамят, още потурчат!
Драгана буля не слуша.
Че се хубаво премени
и си на хоро отиде.
Кат' са я турци видяли
всички се чудом чудеха,
един си други говорят:
- Каква е тази гяурка?
Слънцето не я е виждало.
И си Драгана вземали,
вземали и потурчили
във Търновграда голяма.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.