* * *

Кавали свирят в усои

Мела е Рада дворове
със босилкова метлица,
със тротарова вейчица.
Де засвири млад овчарин
в чьостана гора зелена!
Хворлила Рада метлана,
метлана, още вейкана
и си ми дума думаше:
- Йе ще да идам, да идам,
дено ми свири млад овчар
в чьостана гора зелена.
Ако той ми е роднина,
че ще са борже заварна,
пък 'ко си ми е чуждинче,
че ща със него да идам.
Лете щем да летоваме
под вита ела висока,
зиме щем да зимоваме
в равноно поле широко.
Не било овчар роднина,
ами е било чуждинче,
мома е отишла с него.
Летоно са летовали
под вита ела висока,
зиме са зимовали
в равноно поле широко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.