* * *

Кавали свирят в усои

Рада дворове метеше,
майка й крави довеше.
Де се е Ради зачуло
да свирят, Ради, да пеят,
хвърли си Рада метлата.
- На, мале, мети дворове,
Рада ке пойде да види,
кой свири, мале, кой пее.
Отиде Рада да види,
яко е наше нашенче,
Рада ке скоро да дойде,
ако е чуждо чуждинче,
Рада след него ке поде.
Отиде Рада да види.
Не било наше нашенче,
тва било чуждо чуждинче,
Рада след него отиде.
Копелче Ради думаше:
- След мене, Ради, след мене,
след мене, след бърза коня.
Ако след мене не дойдеш,
косата ке ти отрежа,
косата със косатника!
Рада след него отиде.
Вървели, как са вървели,
до среде пътя отиде,
копелче Ради думаше:
- Ради ле, малко момиче,
върни се, Ради, върни се!
Мари аз имам, Ради ле,
булчица кай ми куклица,
детенце - пръстен сребърен!
Рада се чудом чудеше,
дали назад или напреж?
Рада копелчем думаше:
- Море копелче, копелче,
подай ми остри ножове,
ябълка да си разрежа,
устата да си разквася,
сърцето да ми оплени!
Та се копелче измами,
даде й остри ножове.
Тя ябълка не разреза,
тя се сам си кайдиса.
Копелче Ради думаше:
- Ради ле, малко момиче,
ти го стори наистина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.