|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Кавали свирят в усои
Димитър напред вървеше,
вакли овнета мамеше.
Покрай Тонкини минава,
Тонка на порти стоеше, (2)
бяла дантела плетеше.
Димитър - Тони думаше:
- Либе Тоне, Тодоро,
аз си надолу отивам,
надолу към Цариграда,
овните да си продавам.
Кога се назад повърна,
какъв армаган да ти купя?
Тона Димитър думаше:
- Че не знаеш ли, либе,
на мома какво се купува,
на мома, на годеница?
Купи ми, либе Димитро,
на лице бяло белило,
на страни турско червило.
И Тона Димитру пак дума:
- Либе Димитре, Димитре,
нищо ми недей купува,
купи си медни кавали,
кога край село пристигнеш,
засвири с медни кавали,
а мама ще ме попита:
- Кой свири, Тоне, кой свири?
А аз ще любе да кажа:
- Кой свири, мамо, кой свири,
Димитър кавалджийчето,
Димитър овнаджийчето
дето ме много искаше,
а ти ме, мамо, не даде.
Александрово, Казанлъшко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|