* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Разболя се болен Герги,
болен лежи, зле умира
от девет рани куршумени,
десетата - с нож бодната;
бре, зле боли, в огън гори!
Отговаря Гергювица:
- Ой те тебе, болен Герги,
как си лежиш девет годин,
не умираш, не оздраввяш,
дай ми воля да се женя,
да залибя друго либе.
Имаш сестра Ангелина,
нека тебе тя да гледа,
както съм те аз гледала -
девет годин и полвина,
десетата ще се сключи...
Отговаря болен Герги:
- Ой те тебе, Гергювице,
Гергювице, хубавице,
давам воля да се жениш,
да залибиш друго либе -
друго либе тъй юначно,
тъй юначно, тъй прилично,
то на мене да прилича!...
Зарадва се Гергювица,
плясна ръце, засмяла се й;
зела си е ключовете
да отвори сандъците,
да извади премените.
Премени се, натъкми се,
че отиде у майкини си.
Кат' я видя, бре, мама й,
плесна ръце, засмяла се:
- Че умря ли болен Герги?
Отговаря Гергювица:
- Нет' умира, нет' оздраввя -
даде воля да се женя,
да залибя друго либе,
друго либе като него,
тъй юначно, тъй прилично,
то на него да прилича!...
Че си стана Гергювица,
пъстри стовни взе на ръце,
че отиде на чешмата
да налее студна вода.
Отдоле иде гръцко чедо,
на глава му ясен месец.
Отговаря Гергювица:
- Ой те тебе, гръцко чедо,
хайде двама да се меним,
да се меним, да се годим
и в неделя да й сватбата!
Мениха се, годиха се,
и в неделя ще е сватба...
Отговаря болен Герги:
- Мари сестро Ангелино,
я извади врана коня,
девет годин невадена,
невадена, некована;
заведи го на ламбанти
да ми коват врана коня
на юнашка вересия -
кат' оздравя болен Герги,
кат' оздравя, ще заплати,
дето му сте вий ковали
на юнашка вересия...
Поведе го Ангелина,
поведе го, заведе го,
заведе го на ламбанти.
Отговаря Ангелина:
- Ой те тебе, бре, ламбанти,
проводи ме болен Герги
да му ковеш врана коня
на юнашка вересия -
кат' оздравя болен Герги,
кат' оздравя, ще ти плати!...
Отговаря ламбантчето:
- Ой те тебе, Ангелино,
ковавам ти врана коня
на юнашка вересия -
ако даваш твойта снага,
твойта снага ти при мойта!
Повърна се Ангелина,
повърна се, обади му.
Отговаря болен Герги:
- Мари, сестро Ангелино,
я ми вземи остра сабя,
девет годин неточена,
занеси я на ножари
да наточат остра сабя
на юнашка вересия -
кат' оздравя болен Герги,
кат' оздравя, ще заплати!...
Че я взела Ангелина,
че я взела, занесла я.
Отговаря Ангелина:
- Ой ви вази, бре, ножари,
проводи ме болен Герги
да наточиш остра сабя;
кат' оздравя болен Герги,
кат' оздравя, ще заплати!...
Отговаря ножарчето:
- Ой те тебе, Ангелино,
наточвам ти остра сабя,
ако даваш черни очи!
Повърна се Ангелина,
повърна се, казала му.
Че си стана болен Герги,
че си грабна остра сабя,
че отиде при налбанти.
Отговаря болен Герги:
- Ой ви вазе, бре, налбанти,
ази дойдох да заплатя,
дето сте ми вий ковали
на юнашка вересия!...
Присегна се, отряза му,
отряза му руса глава,
руса глава от рамене...
Оттам стана болен Герги,
че отиде при ножари.
Отговаря болен Герги:
- Ой ви вази, бре, ножари,
що съм длъжен да заплатя,
дето сте ми вий точили
на юнашка вересия?!...
Присегна се болен Герги,
отряза му руса глава.
Оттам стана болен Герги,
че отиде при Гергювица.
Отговаря болен Герги:
- Ела тука, Гергювице,
да ти кажа как се жениш,
как се жениш при жив мъжа!
Отряза й руса глава.
Отговаря на мама й:
- Ела тука, стара мале,
да ти кажа как си жениш,
как си жениш дъщерята,
как я жениш при жив мъжа!
Отряза й бяла глава...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009