* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Болен лежи болен Гьорги,
болен лежи девет годин -
ни оздравя, ни умира;
па на либе прошка дава
да се жени, да се доми,
дор е млада и зелена...
Денем лежи болен Гьорги,
нощем ходи по планина;
сутрин дойде - в дюшек лега,
па узима остро ножче,
та си чопли девет рани,
девет рани куршумени.
Продумала Гьоргьовица:
- Ой те тебе, болен Гьорги,
омръзна ми, дотегна ми,
да те гледам девет годин -
ни оздравяш, ни умираш,
нито мене прошка даваш,
да се женя, да се домя,
дор съм млада и зелена!...
Проговаря болен Гьорги:
- Ко намериш по-юначе,
по-юначе, по-левентин,
просто да е, ожени се!
Ка го дочу Гьоргьовица,
облече се, нагласи се
във венчалната премена,
па отиде в кралска земня -
там залюби кралско момче,
кралско момче, крал Стефанчо;
ем го люби, ем го пита:
- Познаваш ли болен Гьорги?
Ако ти си по-юначе,
по-юначе, по-левентин,
ти ще вземеш Гьоргьовица
още него на живота!...
Говориха и думаха -
таз неделя е годежа,
до неделя е сватбата.
Потеглил е крал Стефанчо,
потеглил е с триста кума,
с триста кума, с двеста свата.
Излезла е Гьоргьовица,
та отвори чемшир порти.
Посрещна ги болен Гьорги,
посрещна ги, покани ги
да наседат на трапеза.
Наседаха триста кума,
триста кума, двеста свата.
Па извика болен Гьорги,
па извика на сестра си,
на сестра си Ангелина:
- Излез, излез, Ангелино,
изнеси ми мерна чаша,
дето бере седемдесе,
седемдесе стари ока;
напълни я с руйно вино,
с руйно вино тригодишно,
па я сложи на трапеза -
да посрещнем триста кума,
триста кума, двеста свата!
Че излела Ангелина,
изнела е мерна чаша,
напълни я с руйно вино
и я сложи на трапеза.
Проговори болен Гьорги:
- Който чашата подигне,
да подигне, да я пийне,
той ще вземе Гьоргьовица
още мене на живота!...
Изредиха се триста кума,
триста кума, двеста свата -
никой чаша не подигна!
Сал остало кралско момче,
кралско момче, крал Стефанчо,
и то чаша да подигне,
да я дигне, да я пийне.
Проговаря болен Гьорги:
- Засвирете лево хоро,
да играе болен Гьорги
на Гьоргьовица на сватбата!
Засвириха лево хоро,
заигра си болен Гьорги,
заигра се, завъртя се,
та извади остра сабля,
та изколи триста кума,
триста кума, двеста свата;
сал остало кралско момче,
кралско момче, крал Стефанчо.
Той го коли, ем го пита:
- Та нема ли в кралска земня
за теб любе да залюбиш,
ми да земеш Гьоргьовица
още мене на живота!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009