* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Болен Гьорги девет годин лежи -
ни умира Гьорги, ни остае.
А либе му потиом говори:
- Вала тебе, мое пръвно либе,
или здравей, деца да си гледаш,
ил дай прошка язе да се женим!
А Гьорги ю потиом говори:
- Прошка давам, либе, ожени се,
нел покани седъмдесе свати
и покани до педесе зълви,
и покани Марко младо кумче.
И либе е Гьорги послушало,
послушало, та се заженило
и канило седъмдесе свати,
и канило до педесе зълви,
и канило Марко младо кумче.
Я на сестра Гьорги проговара:
- Вала тебе, моя мила сестро,
я улезни у ладни зевници,
та изнеси мъненката чаша,
щото бере седъмдесе ока,
и изнеси мъненката сабля,
що е длъга дванаесе педи,
а широка педа и чеперок.
И сестра е брата послушала,
та изнела мъненката чаша
и изнела мъненката сабля.
Провикна се тогай болен Гьорги:
- Който може чаша да изпие,
който може сабля да изтръгне -
той че либи Гьоргьовица млада!
Секой се е назад остъпило,
остъпило, трънал потрънало.
Привлече се тогай Болен Гьорги,
та си изпи мъненката чаша
и изтръгна мъненката сабля,
и със сабля сите госке изкла,
и на госке потиом говори:
- Зима ли се на жив мъж жената?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009