* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Буен Гьорги болен лежи,
не умира, нето става,
девет постели изгнои
и девет нови гламници.
Деня лежи, нощя ходи
по гори и по полета,
да се бие с кральове,
па си дойде вутрин рано,
па си седне на постеля,
па си бръкне в куюн джеби,
па извади влашко ноже,
та си рани зачепкува,
та си вади тели куршуми,
тели куршуми, ситни сачми.
Проговаря Гьоргевица,
Гьоргевица млада булка:
- Ето тебе, буен Гьорги,
веке ми се додея -
девет годин болен лежиш,
не умираш, нето ставаш;
моля ти се, либе Гьорги,
дай ми прошка да се женя,
да залибя първо либе,
първо либе - кралско чедо!
Проговаря буен Гьорги
своя мила сестра:
- Ето тебе, гюл Бояно,
гюл Бояно, гюл фидано,
я иди на платнарин,
на платнарин побратим,
та поискай до три топа,
до три топа бяло платно
на юнашка вересия -
да си сбера дребни кости;
ако умра, ще ми прости,
ако стана, ще му платя!
Послуша го гюл Бояна,
гюл Бояна, гюл фидана,
та отишла на платнарин,
та платнарину проговаря:
- Платнарино, побратиме,
пратил ме е буен Гьорги
да му дадеш до три топа,
до три топа бяло платно
на юнашка вересия -
ако умре, ще му простиш,
ако стане, ще ти плати!...
Послуша я платнарина,
платнарина, побратима,
та й даде до три топа,
до три топа бяло платно.
Занесла го гюл Бояна,
гюл Бояна, гюл фидана,
занесла го буен Гьорги.
Проговаря буен Гьорги:
- Ето тебе, гюл Бояно,
гюл Бояно, гюл фидано,
я иди си при налбатин,
при налбатин, побратима,
на налбатина продумай:
- Налбатине, побратиме,
пратил ме е буен Гьорги
да му ковеш врана коня,
да му туриш сребро плочи,
сребро плочи, злато клинци
на юнашка вересия -
ако умре, ще му простиш,
ако стане, ще ти плати!...
Послуша го гюл Бояна,
гюл Бояна, гюл фидана,
та отиде при налбатин,
при налбатин, побратима,
на налбатина проговаря:
- Налбатиме, побратиме,
праил ме е буен Гьорги
да му ковеш врана коня,
да му туриш сребро плочи,
сребро плочи, злато клинци
на юнашка вересия -
ако умре, ще му простиш,
ако стане, ще ти плати!...
Отговаря налбатина,
налбатина, побратима:
- Ето тебе, гюл Бояно,
гюл Бояно, гюл фидано,
да му кова врана коня,
да му туря сребро плочи,
сребро плочи, злато клинци
на юнашка вересия -
ако умре, ще му простя,
ако стане, ще ми плати -
ако дойдеш една вечер
ти у назе на гости.
Разплака се гюл Бояна,
гюл Бояна, гюл фидана,
па се върна наназаде,
та отиде при буен Гьорги,
доказа му всичко нещо.
Разлюти се буен Гьорги,
па си събра дребни кости,
престегна ги с бяло платно
и се качи враня коня,
та отиде при налбатин,
при налбатин, побратима;
на налбатин проговаря:
- Налбатино, побратиме,
що разплака мойта сестра,
мойта сестра гюл Бояна,
гюл Бояна, гюл фидана?
И с кон си налбатина,
налбатина, побратима
под крака сгази,
па отвърна се наназаде,
отиде си у дома си,
па си седна на постеля,
и повика Гьоргевица,
Гьоргевица млада булка,
па на Гьоргевица проговаря:
- Изин давам, либе мойо,
и от мене, и от Бога,
залиби си първо либе,
първо либе, кралско чедо!
Зарадва се Гьоргевица,
Гьоргевица млада булка,
залибила първо либе,
първо либе, кралско чедо;
заправили тежка сватба,
изпълнила тежка сватба
Буен Гьорги на дворове,
па приканили тежка сватба,
тежка сватба на трапеза.
Провикна се Буен Гьорги:
- Ето тебе, гюл Бояно,
гюл Бояно, гюл фидано,
я си влени в вети зимници,
та наточи руйно вино,
руйно вино тригодишно,
па си налей мойта чаша,
мойта чаша най-малката,
дека сбира до деведесе оки,
па я тури на трапеза -
кой си чашата изпие,
той да вземе Гьоргевица,
Гьоргевица, млада булка!
Послуша го гюл Бояна,
гюл Бояна, гюл фидана,
та вленала в вети зимници,
наточила руйно вино,
руйно вино тригодишно.
Наля неговата чаша,
неговата чаша най-малката,
дека сбира до деведесе оки;
турила я на трапеза;
пререди се всичка сватба,
не можея да я повдигнат,
негели да я изпият...
Буен Гьорги аман се чини,
и си мустак засучува,
па посегна с двата пръста,
па си изпи неговата чаша,
неговата чаша най-малката,
и мустак му се не натопи.
Зачуди се всичка сватба,
па провикна се Буен Гьорги:
- Ето тебе, гюл Бояно,
гюл Бояно, гюл фидано,
я влени си в вети зимници,
па изнес мойта сабля,
мойта сабля ръждивата -
девет годин невадена,
невадена, неточена,
та я турни на трапеза;
който си сабля извади,
той да вземе Гьоргевица,
Гьоргевица, млада булка!
Послуша го гюл Бояна,
гюл Бояна, гюл фидана,
та вленала в вети зимници,
па изнела неговата сабля,
неговата сабля, ръждивата,
девет годин невадена,
невадена, неточена,
па я турна на трапеза.
Пререди се всичка сватба,
не можея да я подигнат,
негели да я извадят;
па посегна Буен Гьорги,
па посегна с двата пръста,
та си извади неговата сабля,
неговата сабля, ръждивата -
девет годин невадена,
невадена, неточена;
зачуди се всичка сватба.
Проговаря Буен Гьорги:
- Ей ви вази, чалгаджии,
я засвирете ту налево,
ту налево, ту надесно,
да заиграм на гьоргевица,
на Гьоргевица, млада булка,
млада булка на сватбата!...
Засвирили чалгажии,
ту налево, ту надесно,
разигра се буен Гьорги;
доде да се обърне надесно,
само ми е останало
на Гьоргевица първо либе,
първо либе, кралско чедо.
Па го хвана Буен Гьорги,
хвана си го за дясна ръка,
па го сече мръвка по мръвчица
и му думи дума:
- Да те питам, кралско чедо,
кога взимаш Гьоргевица,
Гьоргевица, млада булка,
на Буен Гьорги на живота!
Па проговори Буен Гьорги:
- Ето тебе, Гьоргевице,
Гьоргевице, млада булка,
дали ще ми посветиш,
или ще ми послужиш?
Отговаря Гьоргевица,
Гьоргевица, млада булка:
- Ето тебе, Буен Гьорги,
ази ще ти посветя,
не ща да ти послужа,
че ми ръчица трепери,
та ще си вино разлея
и ще си скути улея!...
Па си взема Буен Гьорги
девет кантари черен катран,
та си намазва Гьоргевица,
Гьоргевица, млада булка,
па е калесал девет села
да ги гостба гостува;
и запали Гьоргевица,
Гьоргевица, млада булка,
та горяла и светила
три дни и три нощи...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009