* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Петранка дума на Гьорги:
- Гьорги ле, любе Гьорги ле,
девет години откакто лежиш,
девет постели изгниха
и девет пъстри възглавници.
Все съм те добре гледала,
ще взема да те напусна,
на мен ми се мина младостта,
младостта, любе, хубостта.
Каза Петранка, излезе,
вече се вкъщи не върна.
Гьорги на Тодорка думаше:
- Къде е, Тодорке, буля ти,
днес при мене не дойде?
- Буля из порти излезе,
никому не се обади.
Гьорги си жално плачеше
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, сестро Тодорке,
я ми конче извади,
кончето да си възседна,
буля ти да си настигна,
назад да я завърна.
- Байно ле, бате Гьорги ле,
що ти е конче хранено,
ние го с лостове изправяме,
и що ти е конче хранено
на тези гнили кокали?
Гьорги го тъга задуши,
там падна Гьорги, издъхна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009