* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Залежа се болен Божко,
та си лежа девет годин;
ситни му се кости разсипаха,
през костите трева никне.
Отговаря Божку първо либе:
- Я умирай, я се дигай,
я ме прости да се жена!
Отговаря болен Божко:
- Просто да е, ожени се,
ала не щеш си намери
такъв юнак като мене!
А она е продумала:
- Я съм юнак намерила,
намерила Михаила,
злодунавски кеседжия -
по юнак е и от тебе!...
Отговаря Божку сестра:
- Леле варе, мила како,
мила како, тизе, сестро,
постой, постой, та почекай
да се байо с душа раздели,
па после се ти ожени,
че байо е возневерен...
Она това не слушала,
но си се е погодила,
погодила, оженила
за злодунавски кеседжия.
Отговаря болен Божко:
- Леле варе, мила сестро,
я си иди при дюкянджия,
да изпрати триста лакти,
триста лакти чиста чоха -
да си вържа ситни кости!
Отиде си Божку сестра,
отиде си на дюкяни,
дюкянджию отговаря:
- Леле варе, дюкянджийо,
прати си ме болен Божко
да изпратиш триста лакти,
триста лакти чиста чоха
на юнашка вересия.
Дорде това да издума,
премерили триста лакти,
триста лакти чиста чоха,
още триста й придали.
Занесе си чиста чоха,
па събраха ситни кости,
събраха ги и опасаха.
Отговаря болен Божко:
- Леле варе, мила сестро,
я си иди при албатин,
да подкове добра коня
на юнашка вересия.
Отиде си мила сестра,
па му тихо отговаря:
- Леле варе, албатине,
прати си ме болен Божко
да подковеш добра коня
на юнашка вересия.
Отговаря албатина:
- Подкова ще добра коня
зарад твои черни очи!...
Она порони дребни сълзи,
па при Божко си отиде,
та му тихо отговаря:
- Леле варе, бае Божко,
ка ми рече албатина:
"Подкова ще добра коня
зарад твои черни очи!"
Отговаря болен Божко:
- Добра коня и бос може!
Я отиди при бичакчия
да източи сабя ръждавица,
девет годин не фатана!...
Отиде си Божку сестра,
отиде си при бичакчия,
па му тихо отговаря:
- Прати си ме болен Божко
да източиш сабя ръждавица,
девет годин не фатана,
да източиш на юнашка вересия.
Отговаря бичакчия:
- Източи ще сабя ръждавица
зарад твое бело лице!...
Божку сестра сълзи рони,
па се назад повърна,
та при Божко отиде
и му тихо отговаря:
- Леле варе, бае Божко,
ка ми рече бичакчия:
"Източи ще сабя ръждавица
зарад твое бело лице!"
Отговаря болен Божко:
- Сабя бива и ръждава,
че утече тежка сватба!
Изведи ми добра коня,
девет годин не яздена!
Изведе я Божку сестра,
възседна си болен Божко,
извади си сабя ръждавица,
сватба едва се види
доле, доле у полето...
Припусти си болен Божко,
като препусти, прах се дига.
Обърна се тежка сватба,
та съгледа тъмни прахи,
па се чудат какво прахи дига...
Обърна се Божку либе,
па на сватба отговаря:
- Леле варе, тежка сватба,
това си е болен Божко!
Доде това да издума,
Божко при них пристигна,
сичка сватба изсече,
първо либе живо дере,
като дере, на късове сече.
Провикна се болен Божко:
- Чуйте, старо, вижте, младо,
кога се Божку либе жени!
Па се Божко назад повърна,
та отиде при бичакчия,
отдалек се провикна:
- Излез, излез, бичакчия,
да ти платя за сабята!
Излезе си бичакчия.
Извади му черни очи...
Па отиде при албатин,
отдалек се провикна:
- Излез, излез, албатине,
да ти платя коването!
Излезе си албатина.
Отсече му руса глава.
Па повика мила сестра,
та я даде дюкянджию,
па се Божко с душа рздели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009