* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Болен лежи млад Гьорги,
болен лежи девет години,
девет постели износи
и девет пъстри възглаве.
Не умира Гьорги, не оздравя,
нощем си ходи по планини,
по планини, по рудини.
Сутрин се Гьорги завръща,
в мек си дюшек ляга
остро сено ще изважда,
деветте рани да си човърка,
деветте рани куршумени.
А край него си шета млада Гьоргевица.
Ем му шета, ем му говори:
- Ой те тебе, болен Гьорги,
омръзна ми, Гьорги, дотегна ми,
тебе, Гьорги, девет години
болен да гледам.
Я ми дай прошка да се оженя,
да се оженя, да се домя.
Гьорги на Гьоргевица думаше:
- Ой те тебе, млада Гьоргевица,
ако намериш други по-юначен,
по-левент от болен Гьорги.
Събраха се всички кральове,
кральове, още родове.
Млада Гьоргевица сгодиха.
Зачу болен Гьорги,
че се е Гьоргевица сгодила.
На Ангелина, на сестра си,
Гьорги продума:
- Ангелино, сестро Ангелино,
в равно яхърни да идеш
бърза си коня да извадиш,
девет години не кован,
девет години не язден.
В чаршия да го закараш,
в чаршия при налбантина,
при налбантина побратима.
Да ми кове бързата коня,
на юнашка версия,
ако стана плати ще му,
ако умра да прощава.
Ангелина Гьорги послуша,
бърза му коня извади
и в чаршия го закара,
в чаршия при налбантина
и на налбантину продума:
- Ой те тебе, налбантин,
налбантин побратим.
Изпрати ме батя Гьорги
да му ковеш бързата коня
на юнашка версия.
Ако стане плати ще ти,
ако умре да прощаваш.
Налбантин на Ангелина продума:
- Ако останеш при налбантин,
при налбантин да нощуваш,
аз ще ти кова бързата коня
без пари и половина.
Като зачу тез думи, Ангелина,
дребни сълзи зарони
и се назад повърна,
на батя си продума:
- Ой те тебе, батя Гьорги,
че затуй ли е твоята сестра.
Ангелина при налбантин да нощува,
да ти кове бързата коня
на юнашка вересия?!
Гьорги на Ангелина продума:
- Не плачи, сестро, не плачи
доще време питаш ти
млада Гьоргьовица,
как се жени мене на живота.
Доде си Гьорги издума
голяма се сватба зададе,
голяма сватба, кралска -
от двеста кума, триста свата,
от зурладжии още тъпанджии.
Сеир гледа млад Гьорги,
как си Гьоргьовица шета
пред двеста кума, триста свата.
Гьорги на Ангелина продума:
- Ангелино, сестро Ангелино,
трапези да постелеш,
сватове да насядат.
В мазето да отидеш,
червено вино да наточиш,
червено вино пет годишно.
Мярна ми чаша да извадиш
мярна чаша седемдесет оки,
сватове да почерпиш.
Гьорги на сватбари продума:
- Който си чаша изпие,
той ще вземе млада Гьоргьовица,
на мене ми на живота.
Никой си чаша не подига
камо ли да я изпие.
Че присегна болен Гьорги,
чаша с два пръста улови,
на зурланджии Гьорги продума:
- Ляво ми хоро посвирете
да поиграе болен Гьорги.
Разигра се Гьорги, разсърди се
двеста кума погуби,
двеста кума и триста свата.
Само си Гьоргьовица остави
и крал Стефанча.
Гьоргьовица пола съблече,
с чер я катран намаза,
с бял памук налепи,
че я запали Гьорги да гори,
че изгори Гьоргьовица
от краката до главата.
Крал Стефанча улови
ем сече, ем му говори:
- Нема ли в кралската земя
друго либе да залюбиш,
ами млада Гьоргьовица
мене на живота?
Бързо си коня извади
и се на него покачи.
В чаршията Гьорги отиде
при налбантина.
- Ой те тебе, налбантин,
така ли бива побратимство,
моята сестра при тебе да нощува
да ми ковеш коня на юнашка вересия?
На парчета си Гьорги насече
и опухоле разкачим,
и пак Гьорги отиде
по планини, по руини,
с банове да се бие
с кральове, още с бейове...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009