* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Поболи се болен Идакия,
болен, болен, сирак, па неволен,
та е лежал до девет годин,
ни умира сирак, ни стануе.
Изговаря Идакево либе:
- Таком Бога, болен Идакийо,
ни умираш, ни ми па прощаваш,
да ми простиш за друго д'идем.
А он си ю потиом говори:
- Таком Бога, мое пръвно либе,
като сакаш за другога д'идеш,
де че найдеш юнак като мене,
де че найдеш убав като мене?
А она му кучка дума дума:
- Току чекам очи да заклопиш,
избрала съм по-юнак от тебе,
три пъти е по-убав от тебе.
Дума дума болен Идакия:
- Таком Бога, мое пръвно либе,
като сакаш за другиго д'идеш,
де че найдеш педесе дарове
да одариш китени сватове?
А она му потиом говори:
- Еве става до девет години,
откак сме се с тебека вземали,
ние не сме наедно легнали,
ние не сме с тебе поиграли,
се съм, Боже, дарове готвила,
че одарим сто души сватове,
а то не ли педесе сватове.
Дума дума болен Идакия:
- Таком Бога, мое пръвно либе,
млого си ме тизе послушала,
ти ме чува до девет године,
сега е десета година,
да ме чуваш още две недели,
па тогай язе че ти простим,
че ти простим за другио д'идеш.
А она му кучка продумала:
- Не чувам те ни два дена време,
а то не ли девет дена време.
Она била кучка заръчила,
заръчила на китени сватове.
Напуния китени сватове,
напуния у равни дворове,
наседая у честни трапези,
наседая, та вино запия,
запия и песен запояя.
Дочул ги е болен Идакия,
дочул ги е низ ладна одая.
Дума дума болен Идакия:
- Чуеш мене, мое пръвно либе,
като сакаш за другиго д'идеш,
я си слезни доле у зевници,
та отвори шарени ковчедзи,
па изнеси пояс бобучерник,
бобучерник - деведесе лакти,
да овържем мои гнили кости,
да изпратим китени сватове.
И она го веднъг' послушала.
Ка си слезна доле у зевници,
та отвори шарени ковчедзи,
па изнесе пояс бобучерняк,
бобучерняк - деведесе лакти.
Ка увия тия гнили кости,
та си седна у честни трапези,
та си седна, па вино засака:
- Таком Бога, мое пръвно либе,
я улезни у ладна одая,
та изнеси той сребърна чаша,
щото бере седемдесе ока,
наточи си чаша руйно вино.
Кой изпие седемдесе ока -
он че бъде млади младоженя,
он че либи мое пръвно либе!...
И она га веднъг' послуала,
донела е той сребърна чаша,
напунила чаша руйно вино,
па я даде китени сватове.
Ред-поред са чаша напивали,
от чаша се, богме, не познава,
а то не ли един да изпие.
Ред е дошло болен Идакия,
ка си зема той сребърна чаша,
оно нема и зъб да натопи,
а то не ли чаша да се отне.
Провикна се болен Идакия:
- Чуйте мене, китени сватове,
мое грълце за винце изгоре,
ка повтори тая втора чаша,
тамън си е гърло натопило,
а сърце му още вино сака.
Ка повтори тая трекя чаша -
таман си е сърце усетило...
Та е изпил двеста-триста оки вино.
Дума дума болен Идакия:
- Таком Бога, мое пръвно либе,
млого си ме, моме, послушала,
че ме слушаш тизе още малко -
я улезни у ладна одая,
донеси ми тая остра сабля,
у ширин е до четри педи,
она има деведесе алки,
кой извади сабля из ножница,
он че бъде млада младоженя,
он че либи мое пръвно либе!...
И она га веднъг' послушала,
донесе му тая остра сабля.
А що беше болен Идакия,
додаде я на китени сватове.
Редом реде китени сватове,
па не можа сабля да издигна,
а то не ли сабля да извада.
И они си шега подбивуя:
- Бог те убил, болен Идакийо,
тизе лежиш до девет години,
твоя сабля ръжда наватала,
па ни лъжеш сабля да вадиме!
Ка я зема болен Идакия,
па я тури на лево колено,
навали я с десната ръка,
веднъга е сабля излетела...
Провикна се болен Идакия:
- Леле сабльо, леле, остра сабльо,
язе лежим до девет години,
тизе си ми студено железо,
ама тизе не си мене забравила,
а що беше мое пръвно либе -
она мене кучка на живот мануе!...
Кога рипна болен Идакия,
кога вана курва младоженя,
отсече му ньему руса глава.
Що седеа китени сватове,
що седея, та вино пиея,
ем пиея, ем песни пеея,
излови ги тригодишна треска -
како седея, така помръкная.
Дума дума болен Идакия:
- Чуйте мене, китени сватове,
у вас нема никой вина,
а със здраве на ваши дворове,
млого здраве на ваши дружина,
други брайкя така да не чина,
на жив човек жената да му не зимая.
Оттогай е, брайкя, останало,
на жив човек жената да се не зима...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009