* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Болен Гьорги болен лежи,
не умира, не оздравя,
дене лежи, ноще ходи,
ноще ходи по планини,
та се бие със змейове,
със змийове, със юнаци,
и развързва девет рани,
девет рани куршумови,
десетата маждракова.
Гьоргьовица му думаше:
- Ей те тебе, болен Гьорги,
дососа ми да те гледам,
да те гледам девет годин,
не умираш, не оздравяш,
дай ми прошка да се женя,
да се женя, да се домя!...
Болен Гьорги отговаря:
- Ей те тебе, Гьоргьовице,
Гьоргьовице, Гьоргу булка,
гюл фидано, гюл Бояно!
Изкарай ми врана коня,
закарай го при налбатин,
при налбатин, мой побратим,
да ми кове врана коня,
да ми туря здрави плочи,
здрави плочи, яки клинци,
ала немам дребни пари
да му платя коването.
Ти да речеш на налбатин,
на налбатин, мой побратим -
кога слезе болен Гьорги,
кога слезе на чаршия,
да развали дребни пари,
ще ти плати коването...
Гьоргьовица го послуша,
изкара му врана коня,
изкара го, оседла го,
оседла го, обюзда го,
па възседна врана коня,
та отиде при налбатин.
Кат' я виде налбатинът,
триж умира, триж примира,
три пъти го с вода заливаха.
Гьоргьовица дума дума:
- Ей те тебе, налбатино,
допрати ме болен Гьорги
да му ковеш врана коня,
да му турнеш здрави плочи,
здрави плочи, яки клинци;
ала нема дребни пари
да ти плати коването -
кога слезе болен Гьорги,
кога слезе на чаршия
да развали дребни пари,
ще ти плати коването...
Налбатин дума Гьоргьовици:
- Гьоргьовице, Гьоргу булка,
гюл фидано, гюл Бояно,
да му кова врана коня,
да му турям здрави плочи,
здрави плочи, яки клинци,
ала да преспиш тая вечер,
тая вечер ти при мене,
пари не ща да му взимам...
Ядоса се Гьоргьовица,
та се дома повърнала
и на болен Гьорги дума:
- Ей те тебе, болен Гьорги,
Бог да бие налбатинът,
налбатинът, твой побратим -
аз му казах що ми рече,
а налбатин отговаря:
"Аз ще кова врана коня,
ще му турна здрави плочи,
здрави плочи, яки клинци,
пари не ща да му взима,
ако преспиш тая вечер,
тая вечер ти при мене!..."
Пак си дума Гьоргьовица:
- Ей те тебе, болен Гьорги,
дай ми прошка да се женя,
да се женя, да се домя!
Болен Гьорги отговаря:
- Ей те тебе, Гьоргьовице,
Гьоргьовице, Гьоргу булка,
гюл фидано, гюл Бояно!
Проста да си, ожени се,
ако найдеш друго либе,
по-юнашко и от мене!
Премени се Гьоргьовица,
премени се, накити се,
та па тръгна през чаршия,
залиби я кралско момче,
залиби я и годи се,
вдигна сваба да си прави,
че калеса двеста кума,
двеста кума, триста свата,
заведе ги у Гьоргьови,
у Гьоргьови на дворове,
положи ги Гьоргьовица,
положи ги на трапези.
Ка ги видя болен Гьори,
облече се с черно рухо,
с черно рухо калугерско,
па се качи на дръвници,
провикна се болен Гьорги,
провикна се от дръвници:
- Ей те тебе, Гьоргьовице,
Гьоргьовице, Гьоргу булка,
гюл фидано, гюл Бояно,
я си увляз във зевници,
та извади голямата,
голямата чаша с вино;
заложи я на трапеза,
на трапеза при момчето
и налей я с дванаесет,
с дванаесет оки вино;
кой изпие тая чаша -
той да вземе Гьоргьовица,
Гьоргьовица, Гьоргу булка,
гюл фидана, гюл Бояна!
И изнеси остра сабля,
заложи я на трапеза,
три години из капия,
из капия не вадена;
кой извади остра сабля -
той да вземе Гьоргьовица,
Гьоргьовица, Гьоргу булка,
гюл фидана, гюл Бояна!
Редиха се вред кумове,
в ред кумове, в ред сватове
да си вдигат чаша с вино -
вдигат, вдигат, не се вдига,
а камо ли да го пият!
Редиха се в ред кумове,
в ред кумове, в ред сватове
да извадят остра сабля -
вадят, вадят, не вади се.
Накараха кралско момче
да си вдигне чаша с вино -
вдига, вдига, не се вдига,
а камо ли да я пие;
вади сабля - не се вади!
Той си слезе болен Гьорги,
той си слезе от дръвници,
па си дума на топанджии,
на топанджии, на зурнаджии:
- Ей ви вазе, топанджии,
топанджии, зурнаджии,
засвирете ситно хоро,
да играе болен Гьорги.
Та па взема чаша с вино,
та я вдигна и изпи я,
та па взема остра сабля -
развъртя се болен Гьорги,
та посече двеста кума,
двеста кума, триста свата.
То остана кралско момче,
па го сече, ем му дума:
- Че нема ли мома за теб,
ами взема Гьоргьовица,
Гьоргьовица, Гьоргу булка,
гюл фидана, гюл Бояна?!
Па си дума болен Гьорги,
па си дума Гьоргьовици:
- Ей те тебе, Гьоргьовице,
Гьоргьовице, Гьоргу булка,
гюл фидано, гюл Бояно,
на свещ ли щеш ми посвети,
или щеш ме с вино служи?
Гьоргьовица отговаря:
- Ей те тебе, болен Гьорги,
на свещ ща ти посвети,
та не ща те с вино служи!
Болен Гьорги си я хвана,
намаза я цяла с катран
от главата до краката,
запали я болен Гьорги,
та му свети Гьоргьовица
три дни и три нощи!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009