* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Разболял ми се млад Гьорги,
млад Гьорги, младо юначе.
Легнал ми Гьорги, болял ми,
цели ми девет години.
Че му е Петранка шетала,
Пертанка дума на Гьорги:
- Герге ле, любе Герге ле!
Мене ми, любе, дотегна
все тебе болен да гледам.
Аз не си видях младостта,
младостта, Герге, хубостта.
Днес с моми момувам,
днес с булки побулувам.
ще взема да те оставя,
за други да се оженя
за по-млад, още за по-хубав.
Гьорги Петрану продума:
- Ти ще ме, либе, оставиш,
кат мене не мож намери.
Моята снага юнашка,
юнашка, любе, войводска.
Петранка дума думаше:
- Аз съм си го нагласила
при един седем години напред.
Прощавай, любе, прощавай,
че аз вече отивам.
Ах, че се Гьорги провикна:
- Я се назад повърни,
че ми дай, любе, водица
с твойта ръка десница.
Не си водица поема,
а най я люто проклина:
- Петрано, любе Петранке!
Да даде Господ, помогне,
като от дома излезеш,
от мойте къщи високи,
от мойте двори широки,
аз, любе, навън да изляза,
с меден си кавал да свиря
в тази гора зелена;
а пък ти, любе Петранке,
да гледаш болен, по-болен,
от мене, любе, по-болен!
Както си Гьорги помоли,
тъй му и Господ помогнал...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009