* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Разболя се болен Гьорги,
Гьоргьовица млада булка,
диван стои, искрам чини,
па на Гьорги проговаря:
- Леле варе, болен Гьорге,
девет години болен лежиш,
лежиш, лежиш, не умираш,
не соса ли ти лежене,
лежене оше стоене,
че мен ми соса да дигам,
да дигам, още постилам,
девет ти рани да мия,
девет рани куршумяви
и десета маждракова?!
Дай ми прошка да се женя,
да си взема друго либе.
Болен Гьорги отговаря:
- Със уста прошка ти давам,
а от сърце клета да си!
Ка зачула Гьоргьовица,
ка зачула тези думи,
тя си е у тях отишла,
отишла, та се умила,
умила още оплела,
хубаво се пременила
и узела пъстри стомни,
та отишла на чешмата,
на чешмата за водица.
Там завари крайско момче,
крайско момче абаджийче.
Моме Гьоргьовица дума:
- Гьоргьовице, млада булка,
булка ли си или мома?
Гьоргьовица отговаря:
- Не съм булка със булките,
нито мома със момите!
Момче Гьоргьовица дума:
- Земаш ли ме, да те искам?
А тя си му проговаря:
- Поищи ме, ще те взема!
Ка зачуло крайско момче,
ка зачуло тези думи
у тях си е то отишло,
па калеса двеста кума,
двеста кума, триста свата,
та повдигна тежка сватба.
Болен Гьорги си е имал,
Имал си е той сестрици,
Енгелина, Катерина.
Рекъл Гьорги Енгелина:
- Енгелино, моя сестро,
я ми вземи врано конче,
заведи го при ковача,
да го кове вересия,
ко оздравям ще му платя,
пък ко умра ще прощава.
Ковач рекъл Енгелину:
- Ще подкова врано конче,
ко си дадеш бяло лице,
бяло лице, тънка снага.
Ка зачула Енгелина,
ка зачула тез думи,
наназад се е върнала,
па на Гьоргя отговаря:
- Леле варе, бае Гьорги,
ка си ми рече ковачът:
"Ковавам ти врано конче,
ко си дадеш бяло лице,
бяло лице, тънка снага."
Гьорги Енгелина дума:
- Иди долу при бакалин,
при бакалин триж побратим,
да ми отмери три лакти,
три лакти бяло платно,
да си вържа кокалците.
Ко оздравявам плати ще му,
пък ко умра, да прощава.
Па отишла при бакалин,
а той си и дума продума:
- Ще ти отмеря три лакти,
три лакти бяло платно,
ко си дадеш бяло лице,
бяло лице, тънка снага,
двама с теб да се сбереме.
Ка зачула Енгелина,
ка зачула тези думи,
тя си се назад върнала,
та си е у тях отишла,
па на Гьоргя проговаря:
- Ка ми рече бакалина:
"Ще ти отмеря три лакти,
три лакти бяло платно,
ко си дадеш бяло лице,
бяло лице, тънка снага."
Болен Гьорги отговаря:
- Я си увлез у яхъре,
та изведи врано конче!
Извела е врано конче,
болен Гьорги се преметна,
и на кончето се качи,
та па си отиде Гьорги
Гьоргьовица на сватбата.
Гьорги Гьоргьовица дума:
- Диван ли ще да ми стоиш,
икрам ли ще да ми чиниш,
или коня ще ми водиш?
Гьоргьовица отговаря:
- И диван ще да ти стоя,
и икрам ще да ти чиня,
и коня ще да ти водя.
Та си увзе болен Гьорги,
та си увзе рогозина,
намаза я с катранина,
па улови Гьоргьовица
и я уви в рогозина.
Подпали си Гьоргьовица,
та си му е свещ светила
три дни, та па и три нощи,
а Гьорги си е ял и пил,
па се назад повърна
и при ковач си отива,
и си на ковача дума:
- Да ти платя вересия.
И ковачът си е отишел.
Той му плаща с остра сабя.
При бакалина отива,
па си и на нему дума:
- Да ти платя вересия.
И бакалина си е отишел.
Той му плаща с остра сабя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009