* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Разболя се болен Герги,
та е лежал девет годин,
ни умира, ни оздравя.
Гергювица млада булка
диван седи, икрам чини,
па на Герги отговаря:
- Леле, варе, болен Герги,
не соса ли ти да лежиш,
че мен соса да те дигам,
да те дигам и постилам.
Дай ми прошка да се женя,
да си взема друго либе.
Болен Герги отговаря:
- Леле, вари, Гергьовице,
проста да си, ожени се,
ожени се, задоми се,
та си земи друго либе.
Ка зачула Гергьовица,
тя увлезе във собата,
умила се, оплела се,
па се хубаво премени,
па узела пъстри стомни,
па отиде на чешмица,
на чешмица за водица.
Там завари крайско момче,
крайско момче, абаджийче,
абаджийче, баш терзийче.
А то неи отговаря:
- Леле варе, ти девойко,
мома ли си, булка ли си,
взимаш ли ме, да те ища?
Гергьовица отговаря:
- Не съм мома със момите,
не съм булка със булките,
аз те взимам, искаш ли ме?
Ка зачуло крайско момче,
то калеса двеста кума,
двеста кума, триста свата,
подигнало тежка сватба,
та е зело Гергьовица.
Болен Герги отговаря:
- Леле варе, Йенгелино,
Йенгелино, моя сестро,
я иди, долу, долу, сестро,
долу долу на бояджия
да ми заемеш триста търби,
триста търби тънка басма,
да си вържа тънка снага.
Ще му кажеш на бояджия -
ако стане, плати ще ти,
ако умре, ще прощаваш.
Послуша го Йенгелина,
та отиде долу, долу,
долу, долу при бояджия:
- Пратил ме е бате Герги,
да ми дадеш триста търби,
триста търби тънка басма,
да си върже тънка снага,
тънка снага кокалците,
че ще иде на Гергьовица,
Гергьовица на сватбата.
Бояджия отговорил:
- Леле варе Йенгелино,
ще му удам вересия,
ако дадеш тънка снага,
тънка снага, бело лице.
Та заплака Йенгелина
и се върна при бай си Герги,
и му каза как й рекъл,
как й рекъл бояджия.
- Да си влезеш во ахъре,
да извадиш врано конче,
девет годин не вадено,
не вадено, не ездено
да го водиш при налбатин
и на речеш на налбатин:
"Пратил ме е бае Герги,
да му ковеш врано конче,
ще го ковеш вересия..."
(...)
- Да си вземеш остро сабе
девет годин не вадено,
в капията ръждясало
остро сабе да наточи.
(...)
- Извади ми триста търби,
триста търби бело платно.
Па си вързал тънка снага.
Възседна си врано конче
и си взе остро сабе,
па отиде в Гергьовица,
в Гергьовица на сватбата.
Та ги сварил на трапеза,
двеста кума триста свати.
И той седна на трапеза.
- Намерете мярна чаша,
дето бере триста ведра,
триста ведра руйно вино.
Намерили, налели я.
- Кой изпие тази чаша,
той ще вземе Гергьовица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009