* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Болен лежи Дановичин Гюро,
еве лежи девет годин време,
ни умира, Богме, ни станува.
А що беше Даника невеста,
она имаше един пусти адет:
кога дойде, бре, света неделя,
ни че толку бело да се премени,
но че стане рано у света неделя,
че си прави тия жълти свещи,
та че иде у църкви на закон.
Кога еднъж у света неделя
премени се, Богме, начини се
и си взема метла и лопата,
двори мете и столове реди.
Болен Гюро от чардаци гледа,
на Даника потио говори:
- Таком Бога, моя стопанина,
та що та е, мори, поразило,
кога дойде, бре, света неделя,
ти имаше един пусти адет -
ни че, Богме, да се начиниш,
ни че се премениш;
сега, мори, що те поразило,
та не правиш жълти свещи
да си идеш у църкви на закон,
а то взема метла и лопата,
двори метеш и столове редиш?
Дали че се млада премужоваш?
Доде Гюро дума да издума,
упуниа китени сватове,
наседаа у честна трапеза.
Гюро гледа от високи чардак,
сълзи рони, та душеци топи.
А що беше Даника невеста,
наседала у честна трапеза,
и навърна тая върла ракиа,
мезе дава това сухо гроздье,
манжи дига и по-болье тура.
Навърна вино тригодинско,
слуга служи с Гюровата чаша,
ни е малка, ни е яко голема - дванаесе ока!
Навърна им вино тригодинско,
мезе дава суа леблебиа...
Изговара кума господина:
- Таком Бога, китени сватове,
що ни е софра угрознела?
Изговара кума господина:
- Таком Бога, до два мой девера,
софра ни е угрознела за болен Гюроте.
Скоро-бърже, до два мой девера,
излезнете више на чардако
и вземете болен Гюроте,
у ръце го у трапеза турете!
Не го туриа де да е,
го туриа доле у децата.
А що беше Даника невеста,
слуга служи с Гюровата чаша,
не е малка, ни е яко голема - дванаесе ока!
Никой нема чаша да отпие.
Изговара сирак болен Гюро:
- Я ми дайте тая чаша вино,
я да пивна да я обида!
Дадоа му една чаша вино.
Ка я дигна, капка не остана.
Изговара сирак болен Гюро:
- Пуста да е чаша омалела,
оти нема уста да натопа,
а то не ли заби да усета!
Я ми дайте друга чаша вино,
ега би се заби натопили!
Дадоа му друга чаша вино.
Ка я дигна, капка не остана.
Изговара сирак болен Гюро:
- Сега ми се е гърло натопило,
а то камо сърце да усети!
Я ми дайте друга чаша вино,
ега би ми сърце усетило!
Дадоа му трекя чаша вино.
Ка я дигна, капка не остана.
Изговаря сирак болен Гюро:
- Таком Бога, китени сватове,
сега ми е сърце усетило.
А що беше Даника невеста,
редома ги дар дарува,
кому кърпа, кому свилена кошуля,
кому халови чорапи,
на млада младоженя - Гюровата сабля.
Си сватове сабля потърчиа,
никой нема сабля да извади.
И тия имаше еден безцан камик.
Никой неми сабля да извади.
Изговора сирак болен Гюро:
- Я я дайте, пуста да остане!
Не е хванана девет годин време,
може да я е ражда изела.
Ка я взема сирак болен Гюро;
попипна я за безцанио камик.
Ка я пипна за безцанио камик,
изфъчела като люта змия.
Изговара Дановичин Гюро:
- Таком Бога, Данико моя стопаница,
щото си е студено железо,
и оно си сайбия познава,
та ти ли, курво, мене да не познаваш?
А що беше Дановичин Гюро,
а що беше Гюровата сабля,
ни беше малка, ни голема,
дванаес педи у длъжина,
а четири педи у ширина,
та посече кума господина
и посече млади младоженя.
А що беа китени сватове,
ничком полегнаа и се заплакаа.
Изговара Дановичин Гюро:
- Таком Бога, сватове,
пите, ручайте и слободни бадите,
кога чуем и я на джумбуш отивам!
Изговара Дановичин Гюро,
изговара на Даника невеста:
- Таком Бога, Данико стопанице,
щото си е, мори, студено железо,
и оно си, мори, сайбия познава,
а ти, курво, венчание да не познаваш?
Що можеш ти, мори, служба да послужиш?
Очеш ли ми чаша послужити?
Изговара Даника невеста:
- Таком Бога, Дановичин Гюро,
очем чаша послужити,
тука има и старо и младо,
оче да се за чаша попружити,
мене за ръка че похванити,
а ти си върли каскаджиа,
очеш мене да каскандисаш.
Очем да ти коня подържати,
твоя е коня луда, оче мене да згази.
Таком Бога, Гюро стопанине,
очу да ти на вечера посветити.
А що беше Дановичин Гюро,
той се шетна низ бела чаршиа,
та си купи това бело платно,
бело платно деведесе лахте,
и си купи девет ока восок
и си земи той бързи барут,
та си направи тая пуста мушама,
посоли я той бързи барут.
И си взема Даника невеста
и я закопа до колено у земи,
омота я тая жълта мушама,
запали я, Бог ме, от колена,
та си горе три дни и три нощи,
изгорела до белите гради.
Изговара Даника невеста:
- Таком Бога, Гюро стопанине,
изгореа тиа бели гради.
Не си ли при них милно преспало?
- Гори, курво, гори, и я така гора!
Изгорела до белото гърло.
Изговара Даника невеста:
- Таком Бога, Гюро стопанине,
изгоре ми това бело гърло.
Не си ли го милно погледнало?
Изговара сирак болен Гюро:
- Гори, курво, мори, гори, и я така гора!
Изгорела до тънката уста.
Изговара Даника невеста:
- Таком Бога, Гюро стопанине,
изгоре ми тая тънка уста.
Не ти ли е милно продумала?
Изговара сирак болен Гюро:
- Гори, мори, курво, и я така гора!
Изгорела е до църните очи.
Изговара Даника невеста:
- Таком Бога, Гюро стопанине,
изгореа тиа църни очи.
Не са ли те милно погледнали?
Изговара сирак болен Гюро:
- Гори, мори, курво, и я така гора!
Изгорела е до тънките вежди.
Изговара Даника невеста:
- Таком Бога, Гюро стопанине,
изгореа тия тънки вежди.
Не си ли ги милно погледнало?
Изговара сирак болен Гюро:
- Гори, курво, гори, и я така гора!
Запали се тая руса коса,
коса гори, свето поле свети.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009