* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Рано рани Ендокиско любне,
рано рани у нова света неделя
двори да си понареди.
Ем двори мете, ем столове реди.
Согледа я болен Ендокия,
согледа я от висок чардак,
согледа я и й дума:
- Е тизе, мило мое любне,
защо толку рано раниш
у нова света неделя,
ем двори метеш, ем столове редиш,
дали че ти дойдат добри госкье?
А пръвно му любне отговаря:
- Еле съм ти пусто оглавена,
еле че дойдат да ме водят.
Ендокия й дума, говори:
- Какво, моме, тебе че те водят,
кога немаш танки дар?
- Имам, имам, болен Ендокия,
еве сега девет годин,
като тебе болен чувам,
ем те чувам, ем си дари правя...
Дури дума да издума -
и сватове двори изпуния,
наседнаа на честна трапеза.
Кум-господин не седнува,
а на Ендокиница говори:
- Е тизе, кумице ле млада,
дека ти е болен Ендокия?
- Е го, куме--господине,
е го горе на чардаци,
дека седи в шарена одая.
- Я да ида, кумице ле млада,
да прашам - дава ли те ил не дава.
Изкачи се кума-господина,
та праша болен Ендокия:
- Е тизека, болен Ендокийо,
ние сме на сватба дошли.
Проовори болен Ендокия:
- Е тизека, незнайна делийо,
викани сте, та сте дошли,
и мене да викат, и я че ида...
Я ме сведи доле на двори,
и я да седна на честна трапеза.
Послуша го кума-господина,
та го сведе доле на двори
да си седне на честна трапеза.
Проговори болен Ендокия:
- Е тизека, пръвно мое любне,
я слезни у дълбоки зевник,
та изнеси моя златна чаша,
щото бере деветдесе оки,
напуни я руйно вино.
Кой изпие моя златна чаша -
он че либи мое любне!...
Послуша го негово любне,
та улезна у дълбоки зевник,
та изнесе златна чаша,
щото бере деветдесе оки,
па я тури на трапеза
и я напуни руйно вино.
Проговори болен Ендокия:
- Е виека, китени сватове,
я си пийте руйно вино!
Кой изпие тая златна чаша,
от че земе мое любне!
Редом си сватове пиа,
се се они изопиа,
и па чаша неначета.
Тогай приде болен Ендокия,
та си изпи златна чаша -
салти му се зъби натопиа,
а гърло му сухо останало.
Па на любне си продума:
- Е тизека, мое любне,
дали чеш ми посветити,
или чеш ми сабля полюбити,
или чеш ми послужити?
- Я не мога сабля да ти любя,
я не мога служба да ти служа,
че изпуща чаша позлатена,
че разспипя руйно вино;
боле че ти язе посветити...
Тогай стана болен Ендокия,
намажа я лоя и катрана,
запалия от главата
и на сватове си дума:
- Яжте, пийте, китени сватове,
в Ендокински двори,
яжте, пийте, докат свети,
докат свети мое любне!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009