* * *

Болен лежи Катил Гьорги. (1. Булчето му иска да се жени за друг)

Поболи се Геро, болен боленик,
та си е лежал три години време.
Отговаря, бре, люта Богдана:
- Я се вдигай, Геро, я умрай,
я ме прости млада да се женим.
Отговаря Геро, болен боленик:
- Хвала тебе, бре, люта Богдано,
повдигни ми свилена възглавница,
та си вземи сърмена кесия,
па си ходи на бели пазари,
та си купи бела сулимена,
тизе мене младо да отровиш.
Отговаря, бре, люта Богдана:
- Хвала тебе, Геро, болен боленик,
у три години три пъти те трових,
тебе те отрова не лови.
Отговаря Геро, борен боленик:
- Ке се качим на високи чардак,
натурай ми бели възглавници,
да погледам нагоре, надоле.
Па погледна низ поле широко,
нещо му се по друми тъмнее.
Отговаря Геро, болен боленик:
- Дали са това мои приятели,
ка са чули ке съм тежко болен,
та си иде мене да убива.
Проговаря, бре, люта Богдана:
- Не са това твои приятели,
на това са мои годежари.
Отговаря Геро, болен боленик:
- Я натуряй, бре, чесни трапези
и покани низ Дунава с Дунав,
и покани всичка покрайна,
и покани моя мила рода.
Па покани низ Дунава с Дунава
и покани всичка покрайна.
Що покани всички пайдоха,
па пайдоха китни сватове,
па е дошло младо младоженче,
младоженче, Атър млад войвода,
па седнаха у чесна трапеза,
па си седна и Геро, болен боленик,
па Ботдани потио говори:
- Хвала тебе, бре, люта Богдано,
донеси ми сабя дипленица,
донеси ми капа вучетина,
донеси ми кожух мечетина,
да ги даря на Атър млад войвода.
Па донесе, бре, люта Богдана,
донесла е сабя дипленица,
донесла е капа вучетина,
донесла е кожух мечетина.
Атър не смее капа да погледне,
а то не ли на глава да сложи.
Он не смее сабя да погледне,
а то не ли сабя да си сложи.
И не смее кожух да си гледа,
а то не ли кожух да си носи...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009