|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дружина носи ранен войвода
Стоян дружинум думаше:
- Дружино, вярна сговорна,
като се вярно сбираме,
тъй вярно да се спитаме
като ядете, пиете
ми пада ли ви на сърце?
Я ям, дружино, и пия,
ма ми на сърце не пада,
че сноще видех лошав сън.
На съне ми се присъни,
на съне като на яве,
че съм се болен разболял,
разболял, тежко разлежал.
Назъкь ли да се върнеме,
ели пък напреж да вървим?
Войводата му думаше:
- Стояне, холам Стояне,
напреж, Стояне, ще вървим,
я си се назъкь не връщам!
Който се болен поболяй
ред по ред ще го носиме,
както го й майка му носила
цяли ми девет месеца,
девет месеца на сърце
и две години на ръки.
И ние ще го носиме,
ма назъкь се не връщаме!
Заберново, Малкотърновско; на собакь (СбНУ 57/1983, № 341 - "Който
се болен поболи - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|