* * *

Дружина носи ранен войвода

Посъбра Стоян, посъбра,
посъбра млади юнаци,
па ми ги Стоян изведе
във тая гора зелена,
на хайдушката равнина,
на това студно кладенче.
Тамка са пили и ели.
Стоян дружино думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
щете ли да сме сговорни?
Ходиме, квото ходиме,
чиниме, квото чиниме -
който се, холан, разболей,
на ръце ще го носиме,
носиме, не оставяме.
Послушали го дружина,
всички каил станали.
Ходили, квото ходили,
чинали, квото чинали,
па се разболя млад Стоян,
та го на ръце носили,
носили, не оставали
от Великден до Илинден.
Стоян дружино думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
мене ми суса, додея
на ръце да ме носите,
носите, не оставати -
вам не cycа ли, додея?
Я си ме, холан, вземете,
па си ме, холан, занести
в карнобатската кория,
в нашата нива голяма,
та па ме там оставете
в нива под круша голяма,
при това студно кладенче!
Нашити ще дойдат да жънат -
дано ме в нива намерят!
Послушали го дружина,
па са вземали млад Стоян,
та го в нивата занели,
в нива под круша зелена,
при това студно кладенче,
па го тамка оставили.
Стояновата невеста,
Стояновата сестрица
рано ранили в понеделник,
па ми на нива отишли,
на нива, холан, да жънат;
па са на нива навели,
навели нива да жънат
и песен са ми запели.
Стояновата сестрица,
а тя булне си думаше:
- Булне ле, Стоянице ле,
къв ми се, мари, глас зачу,
като на байна Стояна -
ай из нивата да тръгнем,
дано го в нива намерим!
Па са из нива тръгнали,
найдели диря голяма.
Те по дирята тръгнали,
та са найдели млад Стоян
в нивата, под круша зелена.
Кога и било вечерта,
Стояновата сестрица
в предна го й пола турнала,
па си го у тий занела,
та си и скрила млад Стоян
в зимници, зад вузелници.
Тамка му й хлебец давала,
там го и с вода пуйлъ.
Стояновата невеста,
тя каил не е станала,
тя си Стояна издала
на турци и на сеймени -
и Стояна са хванали,
та ми Стояна погубия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010