* * *

Дружина носи ранен войвода

Дружина се сдумовая,
сдумовая къде да идат.
И се дума додумая,
верен си каул чиниха.
Кой к'е се болен разболи
от нимне верна дружина,
сите редом да го носят:
кой по два дни, кой по три дни,
мил побратим по девет дена,
да го носят до реката,
до реката каменита,
да го сложат под върбата,
под върбата чаталита,
да го допрат до чешмата,
до чешмата варовита,
до водата лековита.
Таман дружина тръгная,
разболе се Сминдаревче.
Всички редом го носия:
кой по два дни, кой по три дни,
мил побратим девет дена.
Пристигная до реката,
сложия го под върбата,
вързая му врано конче,
врано конче до главата,
кон да виска, да го жали
и дружина отминая.
Сминдарче говореше:
- Ой те, конче, врано конче,
яз не мога да си стана.
Дигни глава, развърши се,
право дома да си идеш!
Като на двори достигнеш,
провикай се колко можеш!
К'е излезе стари татко,
к'е посегне да те хване -
дигни глава нависоко,
дигни глава не си давай,
нека арно да те гледа.
К'е излезе стара майка,
к'е посегне да те хване -
сложи глава на земята,
сложи глава, не се давай,
майка не мож да те гледа.
К'е излезе милни брата,
к'е посегне да те хване -
дигни глава нависоко,
дигни глава, не се давай,
брата не к'е да те гледа.
К'е излезе първо либе -
сложи глава до земята
първо либе да те хване,
в равни двори да те вкара.
Либе арно к'е те гледа,
теб к'е гледа, мен к'е чека.
Като чуло врано конче,
дигна глава отвърза се,
отиде си право дома.
Провисна се колко може.
Излегна си стари татко,
дигна глава не се даде,
излегна си стара майка,
дигна глава не се даде,
излегна си първо либе,
сложи глава до земята.
Хванала е вярно конче,
вкарала го в равни двори,
сълзи рони, конче пита:
- Кажи, кажи, врано конче,
къде ми е първо либе?
Врано конче сълзи рони,
сълзи рони, нея гледа,
нея гледа, земя копа.
Та ойдоя по реката,
до реката каменита,
под върбата чаталита,
до чешмата варовита,
при водата лековита.
Та найдоя Сминдаревче,
дека лежи и не дума,
нито дума, нито гледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010