* * *

Дружина носи ранен войвода

Посъбра Стоян дружина,
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
както сме вярно събрани,
тъй да се вярно слушаме,
който се болен разболей
на ръце ще го носиме
както го е майка носила
девет месеца на сърце
и три години на ръце.
Ходили хайдутували
цели ми девет години
никой се болен не разболя
разболя ми се млад Стоян.
Ходили и го носили
цели ми дор три години.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
я, хайде, да ме заведете
на нашта нива голяма,
там има крушка зелена,
до крушка има кладенче,
утре е делник понделник
наште ще дойдат да жънат
та ще ме, холам, намерят.
Сутринта, делник понделник,
неговата булка хубава
и неговата сестра Марийка
почнали нива да жънат
жънали и разженвали.
Марийка бульо думаше:
- Я, поспри, бульо, послушай,
що ми се гласец позачу,
що мяза бульо на бате,
я, хайде бульо да идем,
до тая крушка зелена.
Стоян Марийки думаше:
- Вземиме, сестро, вземи ме,
като сноп под мишницата,
че ме в къщи заведи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010