* * *

Дружина носи ранен войвода

Посъбра Стоян дружина,
дружина вярна, сговорна;
вяра са, клетва сторили:
- Който се болен разболи,
поредом ще го гледаме,
на ръце ще го носиме!
Поведе Стоян юнаци,
че ги заведе, заведе
горе ми в Стара планина.
Че се разболя, разболя
млад Стоян, млада войвода;
че го по редом гледаха
и го на ръце носиха
цели ми девет години.
Дружина думат Стояну:
- Стояне, млада войвода,
девет години как стана,
как те поредом гледаме
и те на ръце носиме.
Веч ни се, кардаш, додея,
краката ни се подбиха
в ситно, дребно камъни!
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
много сте ме, кардаш, носили,
още ме малко носете,
да си в нивята стигнеме,
в нивята и в ливадите -
там имам нива бащина,
в нивата има зелен бор,
под борът студен кладенец -
при кладенеца ме сложете,
сложете и оставете.
Сега е време за жътва,
ще дойдат нива да жънат,
мене щат да си намерят!...
Че го дружина носили,
че го в нивята занесли,
в нивята и в ливадите,
под бор при студен кладенец -
там си Стояна сложили,
сложили и оставили
млад Стоян, млада войвода.
Дошли са нива да жънат
Стояновата невеста
и още сестра му Станчица.
Невеста дума калина:
- Мари, калино Станчице,
що ми се гласец посчува
под бор при студен кладенец?
Дали е мечка кръвница,
или е юнак балкански?
Мари, калино Станчице,
ти имаш сърце юнашко
като брата си Стояна -
иди, калино, да видиш!
Стана Станчица, отиде,
пищов в ръка държеше
и към кладенеца вървеше.
Като го видя Станчица,
че на буля си извика:
- Я ела, буле, да видиш
батьо ми Стоян де лежи -
под бор при студен кладенец!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010