* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрал ми е Стоян, избрал ми е
до седемдесет юнака
и седем бели байряка.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
нещичко ще ви кажа.
Както ни е мама носила,
тъй и ние ще се носим,
както ние мама гледала,
тъй и ние ще се гледаме
девет месеца на сърце
и три години на ръце.
Нали е Божа работа,
че мина Стоян, че се разболя,
тъкмо до девет месеца.
Дружина Стоян носила,
криваци им се изкривили,
рамената им изгнили.
Дружина Стояне думаше:
- Стояне, млада войводо,
много те, холан, носихме,
вече ще те оставим.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, събрана,
много ме, холан, носихте,
още ме малко носете,
на нашата нива ме занесете,
на нашата нива чевчийка,
под нашата круша кичеста,
там ме вие мене оставете.
Сестра ми ще дойде до мене
и моята булка хубава.
Сестра му дошла до него
и неговата булка хубава.
Сестра му буля думаше:
- Бульо ле, бульо Стоянце,
батковия глас ми се счува.
Те са под крушка отишли
и там са Стоян намерили.
Буля й Калина думаше:
- Я дигай батя ти да занесем
у нашите мази дълбоки,
у нашите мази хладните.
Лежал ми е Стоян, болял ми е
още ми девет месеца.
Че оздравя Стоян, че стана,
че облече дрехи юнашки,
запася сабя френгия
нарами пушка бойлия.
Че отиде Стоян, че отиде,
че отиде у Стара планина
голям си огън накладе,
че викна Стоян, че запя.
Дружина Стоян познала
и тя край Стоян отишла.
Стоян дружина като видя
дружина му гола оголяла,
оголяла още обосяла,
по-много гладна миясала.
Чуди се Стоян, маи се
какво да стори, направи
дружина да си нахрани,
нахрани още облече...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010