* * *

Дружина носи ранен войвода

Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна и сговорна,
като ядете и пиете,
пада ли ви на сърце,
на вас и на кончетата ви.
Мен ми, холан, не пада,
на мен и на кончето ми.
Дали ще болен да легна,
или ще болен да гледам.
Като се болен разболея,
вяра и клетва ще сторим:
по реда му ще го носим,
както го е носила майка му,
майка му девет месеца
и три години на ръце.
Не мина много ни малко,
разболя се млад Стоян,
млад Стоян,млад войвода.
Поред са го носели
девет месеца на ръце
и три години на коне.
Много са Стоян носили,
минали гора зелена,
настанила поле широко.
Седнали да си починат.
Стоян дружина пак думаше:
- Тази е нива бащина,
татко на мене ще даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010