* * *

Дружина носи ранен войвода

Станал е Стоян сутрина,
бяло си лице омива,
с герьова се кърпа обрисва,
и към гората погледна
и на мама си думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
летни са пилци писнали,
на лято замирисало.
Стоянум сърце трепва,
да стане млад войвода,
на триста млади юнака
и в гората отиде.
Посъбра Стоян, понабра
до триста млади юнаци.
Стоян юнаци думаше:
- Който се от нас разболее,
на ръка да го носим.
Най-напред се е разболял
млад Стоян, млад войвода.
Всички го редом носили.
Брайно го носил три дни,
три дни и до пладнинка.
Че го брайно му занесе
в тяхна нива голяма,
под тяхна крушка зелена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010