* * *

Дружина носи ранен войвода

Посъбра Стоян, Стояне,
дор седемдесет юнака
дор седемдесет и седем
и седем бели байряка,
че ги поведе, поведе,
у Кадалъшката кория,
у бащина му мушия.
Стоян дружина думаше:
- Дружино вярна, събрана,
както се вярно събрахме,
тъй да се вярно слушаме.
Който се болен разболее,
ще го носим, носим,
колкото го е майка носила,
девет месеца на сърце
и три години на ръце.
Никой се холам не разболя,
сам се Стоян разболя.
Че го носили, носили
цели шест месеца.
Стоян дружина думаше:
- Още ме малко носете
да станат девет месеца,
колко ме е майка носила,
че ме дружина зансете
у Кадалъшката кория,
у бащина ми мушия.
На сред нива круша зелена,
под круша бистър кладенец.
Там ме дружина зансете,
че моята булка Дивдана,
и моята сестра Петкана,
там си жътва жънеха,
ще дойдат вода да пият
и мене там ще намерят.
Там го й дружина занесла.
Негова булка Дивдана,
и негова сестра Петкана
там са го те намерили.
Стоян Дивдана думаше:
- Дивдано, булке хубава,
я ми в пазвата бръкни,
че ми змията извади,
змията-усойницата.
Не се наела Дивдана,
най се наела сестра му,
че му бръкнала у пазвата,
не извади змия-усойка,
а девет върви с алтъни,
десета ситен маргарец.
Тагаз си Стоян оздравя
и си булката паряса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010