* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрали ми се, събрали
се отбор млади юнаци
на връх, на Стара планина,
вярна си дума казали,
още по-вярно заклели,
който се назад повърне,
жив няма да го оставят,
който се болен разболей,
на ръце ще да го носят,
както го й майка носила
девет месеца на сърце
и три години на ръце.
Никой са не е разболял,
най са е разболял млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
че го й дружина носила
цели ми до три месеца,
ръце им вече изсъхнаха.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
стига ма вече носихте,
ръцете ви изсъхнаха,
ми най ма, дружина, занести
на нашта нива край село,
под нива - дърво високо,
под дърво - студен кладенец,
че ма под дърво оставете.
Аз имам сестра по-малка,
ще дойде нива да обиди,
дали е нива за жътва,
там ще ма, другари, намери,
във село да ма пренесе.
Когат сестра му отишла,
нивата да си обиди,
дали е нива за жътва,
че тя си Стоян намери,
че си колата упрегна
и си дървото изкастри,
Стоян във кола качила,
с шумнати клони затрупа
и го във село занеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010