* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрали са се, събрали
до деветина йолдаши
в бейлик хладна механа,
та ми ядяха, пиеха.
Стоян йолдашем викаше:
- Йолдашлар, беним кардашлар,
хайда щим да ми идеме
нах чужда земя казанмак;
ала щим кавул да сторим -
когану глава заболи,
нарьод щим да се гльодаме.
Станаха, та ми торнаха.
Га ми са тамо отишли,
не било мало, ни млого,
койно кавулен сечеше,
той се е болен разболел,
нега е глава зболела.
Врит го са нарьод гльодали,
кой по две, по три години,
всекиму се е додело,
додело и наситило;
братче му го е гльодало,
целички до три годинки.
И нему се е додело,
додело и наситило,
и то ще на мевлекет да иде.
Стоян се жално молеше:
- Брате ле, мой брате ле,
немой ме, брате, оставя,
чужда е земя усилна,
чуждо се братче не брати,
чужда се сестра не сестри;
ам' си ме, брате, отнеси
в нашана земя разтажна,
та си ме, братче, остави
на високана планина
под едно дърво високо.
Та ми го братче отнесе
в технана земя разтажна,
та си го братче остави
на високана планина
под едно дърво високо.
Нищичко няма при нега,
до двене чьорни пилета,
адноно сенка държеше,
другоно вода носеше.
И тем си се е додело,
и те се сбират, търнуват,
те щат на мевлекет да идат.
Стоян се с душа делеше
и пилетам си викаше:
- Постой, почакай, пиленце,
да си се с душа разделя,
тогав ми зьоми пръстенче,
та си го, пиле, отнеси
в наше село големо,
в наша мала градинка,
рано в неделя утрина.
Га си ми влезат сестрине,
рано в понделник утрина,
да си ми прашат киткине,
тогав щат пръстен да найдат,
да найдат, да ме споменат.
Пръстенен пее, казува
да ми е Стоян загинал
на високана планина,
под едно дърво високо,
със двене чьорни пилета...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010