|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дружина носи ранен войвода
Дружина Стоян чакаше
в тази гора зелена,
между два дола дълбоки
и два извора студени;
гората клони превива,
да си дружина прикрива!
Стоян в гората излезе
и си дружина посъбра.
Алено знаме забиха
и край него се наредиха.
Стоян другари думаше:
- Другари, верни събрани,
вярна ще клетва да дадем,
като на път тръгнем,
който се болен разболей,
на ръце ще го носиме,
както го мама носила
девет месеца на сърце
и три години на ръце!
А че на път тръгнаха.
Стоян се на път разболя.
Дружина Стоян носила
дор три ми цели месеца!
Един са други гледаха,
един си други думаха:
- Хайде Стоян да оставим
че ни са дрехи скъсаха!
Като ги Стоян зачува,
той на дружина думаше:
- Дружина, вярна събрана,
още ме малко носете
до Карнобашка кория.
Там имам нива бащина,
сед нива крушка петровка!
Сливен (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|