* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрали ми се, събрали
седемдесет ми юнака.
Яли, пили, веселили.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
дълга ще пътя да тръгнем;
ядохме и пихме,
мене сърце ми падна.
Дали ще болен легна
или ще болен да гледам?
Вяра и клетва да сторим,
да сторим и да се закълнем -
който се на път разболей,
път по редом ще носим!
Че се е млад Стоян разболял,
млад Стоян, млада войвода.
Всички са го редом носили,
кой по два, кой по три дена,
брат му го носил неделя.
Стоян дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
много ме, холан, слушахте,
и пак ще ме послушате -
да ме заведете, дружина,
в голямата ни нива,
под високата круша.
Ще дойдат жътва да жънат
мойто булче хубаво,
мойта сестра Тодорка.
Тя има сърце юнашко.
Дружина го послуша,
в нивата го остави,
под голямата им круша.
Минали два-три дена,
минала цяла неделя,
дошли жътва да жънат
неговото булче хубаво,
неговата сестра Тодорка.
Жънали, що са жънали,
Тодорка дума буля си:
- Бульо льо, батовице,
какъв ми се й глас дочува,
сякаш бате Стоян под круша пъшка!
Като отишла, що да види!
Брат й Стоян под круша лежи.
Тодорка дума батя си:
- Батьо ле, батьо Стояне,
лежи, докат се замърчи,
тогаз при тебе ще дойда!
Жънали, що жънали,
всички са си отишли,
сал Тодорка останала
и при батя си отишла.
Стояла е, чакала е,
дор петлите пропеят.
Тя го на гърба си взела,
и го в село занесла.
В тъмни го мази занесла,
дебели му дюшеци постлала,
с прясно го мляко хранила,
хранила го й четири дена.
Стоян Тодорки думаше:
- Тодорке, сестро Тодорке,
я ми сабята на двора побий!
Ако си сабята прескоча,
аз ще при дружина ида.
Тодорка му сабя поби,
Стоян си сабя прескочи
и още толкоз надскочи.
Че си Стоян конче възседна
и при дружина отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010