* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрала ми се дружина,
дружина вярна, сговорна,
вярна се клетва заклели -
който се от тях разболей,
ще го носят от Великден до Илинден.
Никой ми не се й разболял,
млад Стоян ми се й разболял.
Носили го от Великден до Илинден,
и се дружина провикна:
- Ой ми те тебе, Стояне,
ний тебе ще те оставиме,
че ни ръцете заболяха,
и ни краката омаляха!...
Провикнал се й млад Стоян:
- Ой ми ви вази, дружина,
дружина вярна и сговорна,
още ме малко носете -
до Карнобатски кории,
до бащините ми ниви,
че там леля ми ще бъде,
леля ми и сестра ми.
И тий го него носили
до Карнобатски кории
и до бащините му ниви,
и тамо са го оставили.
И леля му и сестра му,
като го видяли и чули,
и те са се сбъркали,
и го попитали:
- Стояне, мили братко,
дали си със пушка ударен,
или със сабя разсечен?
Стоян им отговаря:
- Нито съм със пушка ударен,
нито съм със сабя разсечен -
тежка ме болест намери...
И сестра му на ръце го взела,
и у тях го завела.
Девет години го гледала,
със млади агънца гостила,
със прясно го мляко поила,
доде си Стоян оздравя.
Стоян като си оздравя,
нарами пушка юнашка,
хвана гората зелена,
сред гората отиде,
голям си огън накладе,
млади агънца напече.
Стоян се провикна:
- Ой ми ви вази, дружина,
дружина вярна, сговорна,
я елате при мене!
Тий, като гласа на Стояна чули,
голи, боси тичали
и на Стояна думаха:
- Ой ми те тебе, Стояне,
оголяхме без тебе, обосяхме!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010