* * *

Дружина носи ранен войвода

Стояновата майчица,
кя на Стояна думаше:
- Слушаш ли, синко, хората,
хората, синко, хортуват,
мъжьето по дюгянето,
жените - по хоратите,
зла зима щяла да падне,
зла зима, морна година,
та сбирай, синко, зехеря!
Събрал е Стоян, посъбрал
хиляда кила очумень,
пекьстотин купи със сено.
Хранил е Стоян, хранил е
от Петковден, та до Коледа -
зехерята му свършила.
Клал хи е Стоян, клал хи е
и ги на камара трупаше.
Останали сал овчарето,
овчарето със кавальльето,
говедаре с криваците.
Стоян пастире думаше:
- Овчаре и говедаре,
на криваци да се подпреме,
на криваци, на вити геги -
камара да надприпкаме.
Който камара надрипне
той ще ни стане войвода,
млади хайдукькье да тръгнем!
Рипкали наред сичките,
сал си е Стоян надрйпнал.
Него войвода сторили,
млади хайдукькье тръгнали.
Стоян дружинум думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
вяра и клетва ще сторим -
който се болен разболей
на ръки ще го носиме,
на ръки още на гърди.
Ходили, шу са ходили,
Стоян се болен разболя,
разболя, тежко разлежа.
Та са Стояна носили
на ръки, още на гърди
цяли ми девет месеца.
Стояновата дружина
кя на Стояна думаше:
- Стояне, млада войвода,
додя ни, холам, Стояне,
додя ни и дотегна ни
на ръки да те носиме,
на ръки, още на гърди!
Стоян дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
многото сме ме носили
още ме малко носите -
до Карнобашке чаири.
Там имам нива голяма,
нива със жито лятница,
сред нива дърво високо,
под дърво бистър кладенец,
там ще ме, холам, занете,
до кладенче ме турите.
Ще дойде майка да жене
със мойта млада къщница,
с малка мъжка рожбица,
дано ме найдат и вземат!
Както хми Стоян наръча,
дружина така направи.
Стояновата майчица
кя си на нива отиде
с негова млада къщница
нивата да си дожънат.
Жънали, шу са жънали,
невяста дума баба си:
- Бабо ле, Стоянова мале,
шу ми се врява зачува
сред нива, под дърво високо?
Стояновата майчица
кя на булка си думаше:
- Ще подем, булко, да видим!
- Ти поди, бабо, самичка -
я ме е страх да дойда!
Стояновата майчица
кя си самичка отиде,
та там си найде Стояна,
лежеше, душа беряше.
Той като виде майка си
и си кемерят извади,
кемерят с желти алтъньнье
и на майка си думаше:
- Земи ми, мале, кемерят -
за тебе и за детето!
Като си Стоян изрече
и се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010