* * *

Дружина носи ранен войвода

Дружина вера вераа,
вера и клетва чинаа,
далек с кириа к'идаа,
ча кой се болен разболи
редом ке си го носаа.
Милуш се юнак разболе,
сички го редом носиа.
Милуш им вели, говори:
- Дружина, маре, дружина,
толкова ме сте носили,
още ме малко носете
до Сминдаревски ливаде,
до Сминдаревски кладенци,
та там си Милуш остайте,
с бел ме япанджак покрийте,
до мене коня връзете.
Още го малко носиа
до Сминдаревски ливаде,
до Сминдаревски кладенци
и там си Милуш остиа,
с бел го япанджак покриа,
до него коня връзаа,
и дружина си отишли.
Коне ръже за конето,
Милуш плаче за дружина.
Милуш юнак говореше:
- Ой ле, коню, мой другарйо,
копни, коню, отвързи се,
та си иди на нашите,
на нашите мали порти.
Ако дойде мое татко,
ако дойде да те фане,
вдигай глава, не давай се -
баща ми е пияница,
та ке тебе да продаде
за вино и за ракия.
Ако дойде първо любе,
ако дойде да те фане,
вдигай глава, не давай се,
ке то е младо, зелено,
та скоро ке се ожени,
тебе прекия ке кара.
Ага дойде стара майка
и посегне да те фане,
сложи глава на земята.
Тебе мама ке те гледа,
ка си е Милуш гледала
от малено до големо!
Стара майка ке се чуди -
та какво е тава чудо -
коне иде, Милуш нема!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010