* * *

Дружина носи ранен войвода

Ранила мама, гледала
едного сина Стояна,
да стане Стоян търговче.
Най стана Стоян хайдутин,
на хайдутите главатар,
и на парите хазнатар.
Па са събрале, набрале,
всичките върли хайдути
и са говор наговарят,
който си падне най-напред,
да си го носят, поносят,
както го й майка носила,
девет месеца на сърце
и три години на ръце.
Паднал е Стоян най-напред,
па го носиле, носиле,
па го занеле, занеле,
в бащини ниви, ливади,
в ливадите го сложиле.
Неговата булка и сестра
жънали още и пяли
горе над слога в нивите.
Булката чула и рекла:
- Я мълчи, мълчи, калино,
че какво ли ми се вчува,
отдоле още под слога!
Булка отиде под слога,
Стоян ми лежи в ливади
във черни кърви потънал.
Булка си викна, провикна:
- Либе Стояне, Стояне,
що не си мама послуша,
кат те е мама ранила
и за търговче гледала,
ами си стана хайдутин?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010