* * *

Дружина носи ранен войвода

Събрали ми се, събрали,
петимамина дружина,
с войводата шестима.
Та кой им беше войвода?
Млад Стоян, млада войвода.
Като са ми се събрали,
вярна си клетва сторили.
Стоян дружина думаше:
- Другари верни, събрани,
както сме вярно събрани,
тъй ще се вярно слушаме!
Който се болен разболее,
на ръце ще го носим.
Че се разболял млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
на Великден се е разболял,
че ми е лежал и болял
от Великден до Илинден.
Дружина вярна и събрана
на ръце го е носила.
Малко го много носиха,
от Великден до Илинден,
на дружина им дотегна
на ръце Стоян да носят.
Един си други думаха:
- Хайде да си Стоян оставим!
Откъде ги зачу Иванчо,
Иванчо Стоян мил братец,
той на дружина думаше:
- Дружина вярна и събрана,
когато се ние събрахме,
вярна си клетва сторихме,
който се болен разболее,
на ръце да го носим.
Хайде да си брата заведем
до Карнобатска мерия -
имаме нива голяма,
сред нива круша имаме,
под круша да го оставим,
под круша, под крушова сянка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010